Предисловие

Така се стекоха нещата в живота ми през последните 6-7 години, че особено важно за мен стана да разбера каква е Божията мъдрост относно въпроса за мястото на жените в църквата и въобще за взаимоотношенията между половете в Христос. Търсейки отговора, Бог започна да ми открива много истини, които днес са основополагащи в живота ми.

Въпреки, че въпросът е изключително обширен, ще се опитам доколкото мога да представя това, до което съм достигнал в усърдното си търсене и молитва пред Бог. Всичко казано тук далеч не изчерпва темата, но вярвам, че е едно добро начало за по-нататъшното търсене на всеки един от нас. Много  християни са свикнали всичко да им се поднася максимално „сдъвкано”, но аз вярвам, че има „съкровища”, които са скрити и Бог предизвиква човек да размишлява, да търси и да се моли докато Ги намери.

В част първа ще обясня основата, която е необходима за правилното разбиране на темата, а в част втора ще разгледаме самата нея.

Нека Бог да даде на всеки, който чете, дух на мъдрост и на откровение, за да може когато изпитва написаното, да разпознае доброто и да го държи през всичките дни на живота си, за да дава изобилен плод. Амин.

Благодат и мир да бъдат с нас.

Част 1

Библията

За да разберем Божията воля, по който и да било въпрос ние се нуждаем от откровение, което идва чрез Библията и с молитва. Освен това е важно и с какво отношение на сърцето четем и се молим. Бог се разкрива на искрените, търсещи и откликващи като деца вярващи.

Последните години много проповедници наблягат на това, че трябва да се чете Словото и всеки от тях казва, че проповядва само по него, защото Библията няма нужда от тълкуване. Всичко е  ясно, просто трябва да се чете и да се приема. От една страна е така, от друга, ако беше толкова ясно, защо има безброй деноминации и движения, и всички претендират, че са истинни.

Според мен фактите, които са наистина неуспорими и ясни в Библията, са: раждането, безгрешния живот, смърта на Исус за прегрешенията ни и възкресението Му за оправданието ни. Затова се наричаме християни и затова горе-долу по тези въпроси има съгласие между всички деноминации и движения.

Вярвам, че Бог е оставил Библията да бъде написана по начин, по който плътския човек да не може да я разбере, защото „духовните неща се обясняват на духовните човеци“ /1 Коринтяни 2:13-14/. Всеки от нас има някаква слабост, която изкривява истината в умовете ни и ни пречи да я видим такава, каквато наистина е, затова имаме нужда един от друг, за да покриваме слабостите си и заедно да достигнем до „пълнолетно мъжество” в Христос.

Божието съвършено желание е ние да го следваме по благодат, а не по закон. Ако всичко беше написано в точно определени правила и закони, ясни дори за естествения ум, тогава нямаше да имаме нужда от Святия Дух да ни учи и да ни разкрива истината. По времето на Мойсей Бог даде на Израел закон, който обхващаше всяка област от живота на човека. От това как точно да се покланяш на Бог, до това как да ходиш по нуждата си. Но пак в целия Стар Завет виждаме, че Той не държеше на стриктното спазване на буквата на закона. Ако имаше човек със сърце разположено към Него, Бог до голяма степен основаваше взаимоотношението си с този човек на милост и благодат, а не на закон.

Закон и благодат

Най-добър пример за това е Давид. За него пише, че е бил човек по Божието сърце /Деяния 13:22/. Няма свидетелство, че той е знаел закона дори. Няма причина да мислим, че най-малкият син, който пасе овцете, е бил учен на закона. Може би чак когато става цар, се запознава по-отблизо с Тората /това се подкрепя от случката, описана във 2 Царе 6:1-10, където виждаме, че не е знаел как трябва да се носи Божия ковчег - нещо, което е много ясно написано в Тората/. Но дори да е знаел нещо и преди това, едва ли докато е бил 14 години по пустините и горите, за да се крие от Саул, е пазил стриктно всяка заповед. Едва ли когато се е докосвал до мъртво насекомо се е къпал и се е считал за нечист до вечерта /Левит 11;20-24/, или ако някоя от нечистите гадини е паднела в пръстен съд, той го е чупел /Левит 11:33/. Давид по благодат е имал едно новазаветно отношение към Бог, разбирайки, че ако Го обича и Му служи с цялото си сърце, това е достатъчно за Него. Затова и когато яде от присъствените хлябове Бог нямаше проблем с това, защото Давид не пристъпваше закона надменно, а стоеше със смирено сърце, готов да се покае. По-късно, когато прелюбодейства с жената на Урия и организира неговата смърт, въпреки, че понесе тежки последици за греха си, Бог не го уби /понеже и двата гряха са смъртни/.

В 4 Царе 23:25 пише, че цар Йосия се е обърнал напълно към Господа според закона на Мойсей и не е имало подобен цар, нито след него се е издигнал подобен. Защо тогава Бог не избра него да царува завинаги над Израел и Исус да се нарича Йосиевия син, а не Давидовия син? Въпреки, че и Йосия Му беше угоден, Бог избира този, чието сърце е съвършено разположено към Него, а не този, който изпълнява  най-ревностно закона.

Интересно е също как щеше да свърши живота на Соломон, ако вместо мъдрост /което е много добро желание/ беше поискал сърце като на баща си Давид?

Друг хубав пример за благодат в Стария завет е цар Езекия, който искрено иска да служи на Бога. Във 2 Летописи 30 глава е описано как поради това, че няма достатъчно осветени свещеници и хората не са се събрали в Ерусалим, решава да направи пасхата на втория, а не на първия месец, като разрешава от нея да ядат дори хора, които са нечисти /Числа 9:13/, и Бог благоволява в това.

Ще продължим тази тема и във втората част.

Какво става в Новия завет?

Заповедите: „да не лъжем”, „да не крадем”, „да не прелюбодействаме” остават. Моралният закон не се е променил, въпреки че дори сред християните има разминаване в разбирането на това, какво точно е лъжа и какво кражба. Колко от нас считат, че ако по време на работа, без знанието на шефа, си чатим във фейсбук, го крадем? Считаме ли, че лъжем ако някой ни пита „как си?“, ние му отговорим „добре!“, а отвътре ще се пръснем от напрежение? Все пак по отношение на моралния закон има относително голямо съгласие сред вярващите. За всичко останало в Марк 2:27-28 Исус казва, че „съботата е направена за човека,  а не човека за съботата“, т.е. законът ни е даден да ни помага, а не ние да му робуваме. В Галатяни 3:24 Павел казва, че законът е детеводител, за да ни доведе до Христос, т.е. до благодатта и истината. Всяка област, в която сме обновени и Христос царува, ние живеем по благодат.

Ако Божията слава се откриваше в закона, повечето от нас щяхме да изберем по-сигурния и лесен наглед път, но Божията слава днес се изявява само в обновения и изпълнен с Духа християнин.

Благодатта е силата от Бог, която променя сърцата ни и ни дава способност да живеем свято, т.е. да не вършим определени неща не заради това, че има определен закон, който ги забранява, а защото нямаме желание за тях. Днес, когато растем в познаване на Бога, ние се променяме в Неговия образ, но понеже това не става едновременно във всяка област на живота ни, затова имаме нужда от закони, които да ни пазят да не съгрешаваме и ни помагат да вървим в правилната посока. Много е тъжно обаче когато видиш как много християни са се примирили със слабостите си и са приели „пазенето на закона” като начин на живот, т.е. те нямат надежда, че могат да бъдат променени. 

Например, ако имам проблем с даването, аз ще давам десятък, докaто Бог не изработи щедро сърце в мен и тогава няма да има нужда да смятам 10%. Така или иначе аз ще давам много повече от това. Или ако някой те удари, ти можеш да стиснеш зъби и да не му отвърнеш, защото така пише, но когато наистина си кротък и смирен, ти ще можеш да се молиш и да благословиш нападателя си.

Винаги ли трябва да разбираме Библията буквално или трябва да я тълкуваме? Мисля, че като цяло трябва да я разбираме буквално, но има стихове, върху които трябва да разсъждаваме. Разделил съм ги на няколко категории:

1.   Стихове, които тълкуваме /например притчи/.

2.   Стихове, които говорят за определен закон, принцип или препоръка в Божието царство.

3.   Стихове, които говорят за позволената или съвършена Божия воля.

Ще разгледаме накратко всяка една категория.

                          Стихове, които тълкуваме

Чрез притчите си Исус, използвайки материалния свят, иска да ни разкрие своята мъдрост и царство. Понеже Божията мъдрост няма нищо общо с човешката, Бог трябва да използва познати предмети и явления, за да ни говори за една духовна реалност, която ни е абсолютно чужда. Затова и трябва да внимаваме да не стигаме твърде далеч в тълкуването им, защото не всички подробности от притчите имат задължително някакво значение. В Марк 12:1 Исус разказва притча: „Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.“ Мисля, че не трябва задължително да задълбаваме на какво е преобраз плета, лина, или кулата. Исус просто описва лозето по начина, по който то се е садило тогава. Важно е да се разбере какво е лозето, а не тези подробности. Също така трябва да разберем на кое точно качество в дадено сравнение да обърнем внимание. Например на някои места Исус ни сравнява с търговци. Това означава ли, че трябва да сме пресметливи и винаги да търсим печалба?  Не, трябва да видим какво точно Бог иска да ни покаже.

Други стихове, които тълкуваме са онези, които явно противоречат на цялостното свидетелство на Словото. Например когато Исус казва, че трябва да ядем плътта Му и да пием кръвта Му /Йоан 6:53/, явно това не може да се приема буквално, защото тогава трябва да приемем, че ни призовава към човекоядство. Или когато казва, че ако ни съблазнява окото ни трябва да го извадим /Марк 9:47/, ще търсим смисъл отвъд буквалния, иначе всички ще ходим кой без око, кой без ухо или език, а дори може и да умрем, ако повече неща ни съблазняват и си отрежем твърде много части.

Примерите са доста груби, но така става по-ясна нуждата да тълкуваме някои места от Библията.

Стихове, които говорят за определен закон, принцип или препоръка в Божието царство.

          Както видяхме, освен за моралния закон, има много други стихове, за които трябва да търсим мъдрост.

Например. Винаги ли трябва да обръщаме другата си буза? Ако ни вземе някой ризата, да му дадем ли и горнатa си дреха? Ако проси някой, да му даваме ли винаги /Матей 5:38-42/? За закон ли се говори тук или за едно принципно състояние на сърцето на вярващия, който в някоя ситуация, под водителството на Святия Дух, може да не постъпи според препоръката. Ето още няколко примера, в които съм подчертал ключовите думи.

В Матей 6:19-21 Исус казва: „Недейте си събира съкровища на земята, където молец и ръжда ги изяжда, и където крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, където молец и ръжда не ги изяжда, и където крадци не подкопават нито крадат; защото където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти“. Какво да правят тогава всички бизнесмени, които събират пари, за да дават за добри каузи? Или всички хора, които събират пари за пенсия?

За да стане сякаш още „по-тежко” това учение в Лука 12:33-34 казва: „Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, където крадец не се приближава, и което молец не изяжда. Защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.”

В Лука 14:12-14 пише: „ Когато даваш обяд или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и да ти бъде отплатено. Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгъви, куци, слепи; и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.” Това означава ли, че няма смисъл да събираме в къщи приятели и роднини?

В Лука 6:30 пише: „Дай на всеки, който ти поиска“. Правим ли така наистина? Не. Защо? Защото и сам Бог не ни дава винаги каквото Му поискаме, понеже не винаги искаме по Неговата воля. По същия пример и ние чрез Божия дух преценяваме на кого да помогнем и на кого не.

В 2 Йоан стих 10-11 пише: „ Ако дойде някой при вас и не носи това учение, недейте го приема вкъщи, и не го поздравявайте, защото който го поздравява, става участник в неговите зли дела“. Аз знам, че има много християни, които канят мормони, свидетели на Йехова или членове на други секти на гости, за да им благовестват. Съгрешават ли?

В 1 Коринтяни 7:32-35 пише: „Нежененият се грижи за това, което е Господно, как да угажда на Господа; а жененият се грижи за това, което е световно, как да угажда на жена си. Също така има разлика и между жена и девица. Неомъжената се грижи за това, което е Господно, за да бъде свята и в тяло, и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно, как да угажда на мъжа си. И казвам това за ваша собствена полза, не за да ви сложа оглавник, а заради благоприличието и за да служите на Господа без отвличане на ума”. Защо тогава няма повече служители, които да избират безбрачието, за да служат на Бог без отвличане на ума?

Ако разбираме буквално Филипяни 2:20-21 /„Защото нямам никой друг на еднакъв дух с мене, който да се погрижи искрено за вас. Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е Исус Христово”/ излиза, че единствените служители по времето на Павел, които не търсят своето си, са той и Тимотей.

В 1 Солунци 4:11 пише: „усърдно да се стараете да живеете тихо.“ Думата „тихо“ на гръцки означава „стоя спокоен, не предприемам нищо, не се противя, неутрален съм, неподвижен, мълчалив, незабелязан“. Защо тогава се занимаваме с толкова граждански инициативи и се „бъркаме“ в проблемите на обществото?

Еклесиаст 12:12 казва, че „правене много книги няма край и много четене е труд на плътта“. Защо има толкова много книги днес и то от хора, които наистина ходят с Бог? Те не са ли чели този стих?

С всичко това искам да кажа, че някои стихове в Библията трябва да се разбират буквално, има други, които се нуждаят от тълкуване, а трети не са закони, а по-скоро принципи или препоръки, които да следваме, ако Духът не изрази нещо друго.

В Стария завет пазенето на закона е било най-важното нещо, защото така всеки се е отъждествявал с Израел /божия народ/. Дори да не си роден евреин, ако избереш да пазиш закона ти ставаш такъв. Обаче за хора като Давид, които наистина са го търсили, Бог е имал едно благодатно отношение, като е внимавал да не са идолопоклонници, блудници, да дават десятък, да пазят съботата и да се грижат за сирачето, вдовицата и чужденеца, т.е. всички неща, които касаят сърцето ни. Така е и в Новия завет.

Въпросът за закона и благодатта е изключително важен за това да разбираме Бог и Неговата мъдрост. Как ще се изпълни стиха,  че „родените от Духа са като вятъра. Не знаеш откъде идват и накъде отиват“ /Йоан 3:8/, ако всичко в живота ни и събранията ни е толкова предсказуемо? Дяволът знае как минава времето ни, на кого обръщаме внимание, къде почиваме, как минават службите ни. Търсенето на свобода не е самоцел, но е начина, по който Бог е определил да живеем. Дали ще дадем 5 или 50 лева на някой, дали през отпуската си ще почиваме на морето или ще отидем в планината да се молим, дали ще пеем три песни или ще се молим три часа.

Това е един от най-големите проблеми в църквата днес: как чрез закона и традициите да не убием Духа, и как пък търсейки да не убием Духа, да не изпаднем в угаждане на плътта и свободия. На този проблем няма общовалиден отговор. Всяко общество от вярващи, всяко семейство трябва да намери докъде се простира истинската свобода и къде започва бунта.

Един брат  е описал много добре това напрежение:

„Светът тачи ефикасното и полезното, но в Царството Му, проявено всред църквата, ценностите не са целесъобразност и изгода, защото в църквата като че ли отиват напразно време, личен живот и пари. Ако искаш някой ефикасен човек, иди и си наеми такъв, но не карай Божиите хора да идват и да живеят с теб! Божията цел е растеж в характера, единен живот, взаимоотношения в Духа, носене на товарите на другия и поуките, които извират от всичко това. Няма нищо по-объркано от живота заедно. Наивно е да се мисли или очаква, че всеки върви напълно в Святия Дух. Ако искаш резултати и ефикасност ще ти трябват правила и устави, с които да ги наложиш, превръщайки всичко в законова уредба, която казва на хората какво и как да го правят. Винаги съществува напрежение поради нуждата да имаме някакъв ред и последователност, и въпреки това да не ги налагаме и изискваме, защото тогава ще сме възпитали роботи. Това е ужасно напрежение, породено от това да понесеш неудобството и бъркотията на очакването всички светии да пораснат до зрялост и отговорност, като в същото време не се поддаваш на изкушението да наложиш ред насила.“

Стихове, които говорят за позволената

или съвършенната Божия воля.

В притчата за сеяча /Матей 13:3-23/ виждаме как дори добрата почва дава различен плод - 30, 60 или 100%. Това се вижда и в Лука 19:12-27. Там Господарят дава по една мнаса на всеки, но един спечелва с нея десет мнаси, друг пет, а трети нищо. Мнасата е символ на сбора от мъдростта, дарбите и всичко онова, което Бог ни е дал, но един е верен повече, а друг по-малко. От какво се определя плодовитостта на живота ни? От това, доколко сме предали целия си живот на Него. Във всяка област, която запазим за себе си или даваме частичен достъп на Бог, плодът ни ще бъде ограбен. Всички знаем, че ако съгрешаваме, това ограбва Божията слава от живота ни, но колко от нас мислят, че дори нещо да е позволено или да е „по закона“, също може да ограби Славата Му?

Има едно движение на вярващи, чието мото е „Какво би направил Исус?”. Във всяка ситуация те си задават въпроса „Какъв е примера на Исус?”. Това е същото, което всички християни търсим, когато взимаме решения. Нека в тази светлина да разгледаме 1 Коринтяни 7: 9. Павел пише: „ който не може да се въздържа да не блудства, нека се жени“. Мислите ли, че ако някой, оправдавайки своята похот и неспособност да се въздържа, се ожени, това прославя Бог? Да, той не съгрешава, но прославя ли Бог? Нека за миг си представим, че част от Божия план за Исус беше да се ожени. Мислите ли, че той щеше да използва този стих, за да вземе решение за брака си?

Това, колко далеч човек избира да стигне в Божията слава, е определящо за това, доколко предава всичко на Христос, а това пък определя доколко има нужда от закони, които да го пазят от нещата, които не е предал, т.е. остават в плътта.

В ходенето ни с Бог, Той винаги ни призовава и ни насочва не към позволения, а към съвършения път. Но дали ще имаме очи да го видим и уши да го чуем?!

Ето няколко примера:

Защо се покоряваме на Бог? Можем да го правим от страха си от Него /заради наказанието и ада/ или заради бъдещата награда /в небето/, или просто от любов. Исус се покоряваше винаги от любов, търсейки да зарадва Баща си, понеже истинската любов никога не е свързана с наказание или с това, какво получаваме ние, а с радостта и удовлетворението на този, когото обичаме.

В Марк 12:28-31 Исус казва, че няма по-голяма заповед от тази да обичаш Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и с всичкия си ум, и да обичаш ближния си както себе си. В Йоан 13:34 обаче казва, че ни дава нова заповед. Да се обичаме както Той ни обикна, т.е. повече от себе си. Той даде живота си за нас, така и ние сме призовани да дадем живота си и да считаме другите за по-горни от себе си.

В 1 Коринтяни 9:11-18 Павел казва, че въпреки че има право да живее от благовестието, той служи даром. Въпросът за правата ни в една или друга ситуация е станал прекалено важен за християните днес, според мен. Да, имаме право ако някой ни ограби да се съдим с него, имаме право когато някой ни обиди да пуснем жалба против него, но Петър казва, че ако от съзнание за Бог страдаме несправедливо, това е добре /1 Петрово 2:19/. Павел пък казва, че е срамно да се съдим в светски съд /1 Коринтяни 6:1-8/, а Исус, че ако ти вземе някой горната дреха, да не  му отказваш и ризата си /Матей 5:40/. Колко от нас, ако имаха право като Исус да извикат 12 легиона ангели, щяха да го направят и така биха си спестили кръстта /Матей 26:53/?

Парите са друга област, в която се вижда този принцип. Едни дават само десятък, а останалото харчат за себе си. Други, освен десятъка, дават и 5-10% дарение, а трети са готови да дадат всичко, което имат, дори и последната си стотинка, с радост за Божието дело.

Има неща, които Бог позволява на хората поради тяхното коравосърдечие и слабост, но не благоволява в тях. Такъв е и случая в Матей 19:7-9 където Исус коментира позволението за развод в закона. Той ясно посочва, че не благоволява в напускането освен за прелюбодейство.

Друг пример е как Бог позволява на Рувим, Гад и на половината от Манасиевото племе да останат на изток от Йордан /Числа 32 глава/ въпреки, че изрично е казал, че наследството на Израел е на запад от Йордан. Само върху този пример може много да се разсъждава, но както казах в началото моето желание е да дам някои насоки за размисъл, а не да „сдъвкам” всичко.

Интересно е също защо Бог, който във Второзаконие 7:1-6 казва на Израел да не се женят за езичниците, а съвършено да ги изтребват, във Второзаконие 21:10-14 им позволява това?

Всеки християнин, който върши Божията воля /независимо 30, 60 или 100% от нея/, има своите стихове и обяснение за това, което прави. Доколкото сме искрени за слабостите си и сме ревностни за истината, дотолкова ще виждаме в Библията съвършения, а не позволения път.

В Стария завет животът на левитите е бил свидетелство за това, което е съвършено. Те не са имали наследство като другите племена и за тях са били забранени неща, които за другите са били позволени /Левит 21 глава/. Ние какви искаме да бъдем? Свещеници на Бог или просто да се спасим и да стигнем до небето? Растейки в Господа, от опит /ако искаме/ можем да разберем това, което е съвършено. Има неща, които  Бог позволява, но те не изразяват Неговата съвършена воля. Бог винаги е оставял избор на човека, за да може той сам да избере да Го следва с цялото си сърце.

Законът и позволените неща играят ролята на лакмус за сърцата ни. Дали за нас ще е достатъчно, че нещо не ни е забранено, или че има определен закон, който да следваме; или ще търсим съвършената Божия воля, там където е Неговата слава.

Нека погледнем сега как всичко това се отразява на разбирането ни за взаимоотношенията между мъжете и жените в Христос.